Най-честите пожари в Кюстендил – от къси съединения и лоши елуреди

Шестима са загинали, а девет са пострадали при пожари в Кюстендилска област през 2019 година, сочи годишният отчет на Регионалната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Според статистиката  за петгодишния период 2015 – 2019 г. най-много са жертвите в пенсионна възраст (от 61 до 90 години) – 17 човека, следвани от тези в работоспособна възраст (от 19 до 60 години) – 7 човека и 2 деца (на 4 години). Пострадалите граждани при пожари през периода 2015 – 2019 г. са 33. Най-голям е броят на хората в работоспособна възраст – 17, следвани от тези в пенсионна възраст – 15, и едно дете на 4 години. При битови инциденти през последните три години са пострадали шестима граждани – един пострадал през 2018 г. и петима през 2017 г. Битовите пожари най-често възникват в жилища и са в резултат от проявена небрежност и подценяване на мерките за безопасност. Водещите причини при произшествия със загинали и пострадали са късите електрически съединения, неправилното използване на електрически и нагревателни уреди, небрежното боравене с открит огън, неправилната употреба и техническа неизправност на газови уреди. Най-често жертви на пожарите стават възрастните хора и децата, сочи анализът на кюстендилските огнеборци.

През 2019 г. в Кюстендилска област са регистрирани 1471 сигнала за произшествия. Налице е увеличение спрямо 2018-та, когато са били 1060 бр., или с 38,77 % повече. Пожарите нанесли преки материални загуби са 170 или 14,3 % от регистрираните пожари, а пожарите без материални загуби са 1019 (85,7 % от регистрираните пожари).

Най-често причините пожарите са вследствие на „небрежност при боравене с открит огън”,  следвани от „в процес на установяване”, следвани от „късо съединение”. Анализът на пожарите със загуби през 2019 г. по отрасли показва, че най-голям е относителния дял на пожарите в „жилищно стопанство”, следвани от „транспорт, складиране и пощи”, следвани от „селско и рибно стопанство”.

Най-големият брой пожари със загуби е в обектите, в които не се осъществява държавен противопожарен контрол.

В останалите отрасли, където са съсредоточени най-големите усилия от превантивната дейност и държавния противопожарен контрол се запазва тенденцията за най-малък брой пожари със загуби. През 2019 г. има пик на пожарите без материални загуби за последните пет календарни години. Спрямо 2018 г. има увеличение с 86%. 

Анализът показва тенденцията, че  пожарите, възникнали по естествен път, са много рядко явление. Повечето са причинени от човешка небрежност и обикновено се свързват с паленето на пустеещи земеделски земи, пасища или небрежност при работа с открит огън.

Забелязва се тенденция към увеличаване на дела на пожарите без материални загуби, в резултат от опожаряване на изсъхнали треви през пролетта. Статистиката сочи, че преобладаващата част от причините за възникване на пожари в сухи треви и храсти са свързани с човешкото действие и неспазване на елементарни противопожарни правила, ползването на открит огън без да са взети предпазни мерки. Това е най-лесният и евтин начин на мнозина да почистят нивите си преди пролетното засяване. В тези случаи огънят се разпространява бързо на големи площи, нерядко и в труднодостъпни за пожарната техника места. Освен с голям разход на ресурси тези пожари са свързани и със значителни икономически и екологични щети. Те не само оказват значително въздействие върху околната среда, но често застрашават и засягат и жилищни сгради, стопански постройки, като по този начин унищожават домове и поминък. За гасенето на тези пожари се изискват много усилия и ангажирането на голям брой служители и пожарна техника, което намалява възможността за оказване на помощ от страна на службите за пожарна безопасност при възникване на други произшествия. През 2019 година са проведени 32  спасителни акции, което съставлява 2,2 % от всички отработени произшествия. 

Най-много спасителни дейности през 2019 г. са извършени при „катастрофи в транспортни средства”, следвани от „оказване на помощ, издирване и/или спасяване”. За отчетният период се наблюдава увеличаване броя на лъжливите сигнали в сравнение с 2018 г.

Отчетът на РД ПБЗН бе представен в Кюстендил от директора комисар Св. Георгиев, съобщиха от ОД на МВР. На събитието са присъствали областният управител Виктор Янев, директорът на дирекция „Държавен контрол и превантивна дейност“ в ГДПБЗН –МВР ст. комисар Александър Джартов, зам.-директорът на ОДМВР – Кюстендил комисар Веско Рангачев, директорът на Областния съвет на БЧК – Кюстендил д-р Емилия Кацарска.

Автор: Кирил Иванов. Източник: Kmeta.bg